Храната прави борбата

Яж, на мама, яж! -казвала Царицата на малкия Принц- Яж, за да пораснеш голям и силен.
-Яж, на тате, яж!- казвал Царят на малкия Принц- Яж, за да имаш сили, да се бориш, че храната прави борбата.
Слушал Принцът и ял. Ял и растял, докато станал голям и силен. Ял и винаги имал сили, да се хвърли в битка.
Царството било богато и никога не липсвала храна за Принца. Всъщност не липсвала не само храна, а всичко в царството било в излишък. Не само за Принца, а за всички поданици. Яли и те и също растели, големи и силни, пълни с енергия за работа и подвизи.
Когато Принцът пораснал, си намерил Принцеса. Понеже бил ял редовно и станал голям и силен, лесно се справил с изпитанията и спечелил ръката на Принцесата. Станал улегнал семеен човек и баща му, предал в негови ръце командването на войската.
Не било сложна работа, защото всички войници от малки били научени да ядат много и редовно. Израснали били големи и силни, също като Принца. С голи ръце можели да убият дори лъв, а когато тропнели с крак земята се разтваряла. Никой не смеел да им излезе насреща и никой не се и опитвал, докато една година от север не нахлуло едно диво племе.
Събрал Принцът войската и веднага се оправил на поход, за да прогони натрапниците. Изправили се двете войски една срещу друга. От едната страна в блестящи ризници, нахранени и огромни било воѝните на Принца. От другата дребни и недохранени, мръсни и гладни, изморени и недоспали, били нашествениците.
Още при първата атака нашествениците били разпръснати, но те не побегнали надалеч, а се завръщали отново и отново. Битката продължила през целия ден, някой да победи.
През нощта войската на Принца починала и похапнала, а на другата сутрин отново била готова за битка. Нашествениците вече чакали на бойното поле. Гладни, мръсни и уморени, но готови за битка.
Цял ден войската на Принца, ги гонила и мачкала, но не можела да ги прогони. Каквото и да направела, те винаги се връщали.
Битката се проточила. Минал месец, без някоя от войските да надделее. Умора започнала да се усеща и във войската на Принца. Самият той също бил нервен и уморен, въпреки че хапвал редовно и по много. За нервността му имало друга причина. Забелязал, че стъпка по стъпка всеки ден гладните и мръсни нашественици, изтиквали войската му назад. Били слаби и дребни, често нямало какво да ядат, а изглеждали непобедими.
Един ден обърнали войската на Принца в бягство, а самия Принц бил пленен. Завели го вързан при предводителя на нашествениците. Бил дребен също, като воѝните си. Изглеждал слаб и недохранен, но се усмихвал доволно.
-Не разбирам, как така победихте?- смутено попитал Принцът.- Нали сте слаби, дребни и недохранени, а храната прави борбата?
-Така е! - усмихнал се дребният човек.- Храната прави борбата и дава сила на хората. Така е, когато говорим за само за борбата. Победата обаче, постига не по-нахранения, а този който е по-гладен за нея.