Върви след Сиренцето с радост от промяната!

КОЙ МИ ВЗЕ СИРЕНЦЕТО?! Спенсър Джонсън
Превод: Веселин Лаптев
И най-добрите планове на мишките и хората често се объркват.
Робърт Бърнс
Животът не е прав и светъл коридор,
по който да минаваме свободно и без пречки,
а заплетен лабиринт от проходи,
сред които трябва да откриваме своя верен път
дори когато се случи да се озовем в сляпа улица
и се чувстваме объркани и изгубени.
Но имаме ли вяра, продължим ли да търсим -
Бог неизменно ще отвори врата и за нас.
Може би някоя, за която ние самите
никога не сме мислили,
но врата ще се отвори -
и ще се окаже, че тя е добра за нас.
Арчибалд Кронин
Героите на притчата - черти от нашата самоличност Простото и сложното
Четиримата въображаеми герои на тази малка притча - мишоците Остроноско и Бързобежко и дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко - са метафора на простите и сложни черти от самоличността на всяко човешко същество, независимо от неговите възраст, пол, раса или националност.
Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната, или като Бързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие, или като Колебливко, който отрича и се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо, или като Разсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по-добро!
Независимо коя черта от своята самоличност използваме, всички ние, хората споделяме нещо общо: необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме в съвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Историята на тази притча,
разказана от Кенет Бланчард,
доктор на философските науки
Истински се вълнувам да ви разкажа историята на притчата „Кой ми взе Сиренцето?!", защото това означава, че книгата вече е написана и е на разположение на всички нас - да я четем, да се забавляваме, да си вадим поуки от нея и да я споделяме с други хора.

„Кой ми взе Сиренцето?!' е историята за една промяна, настъпила в Лабиринта, където четирима забавни героя търсят своето „Сиренце" - метафора за онова, което всеки от нас иска да има в живота си, независимо дали ще е добра работа, щастлива любов, сплотено семейство, много пари, голяма къща, свобода, здраве, признание, духовен мир или дори само възможност да упражнява някакъв спорт, като тичане или голф, например.
Всеки от нас си има своя собствена представа за „Сиренцето". И всички ние търсим ревностно своето „Сиренце", защото вярваме, че то ще ни направи щастливи. А в случай че го намерим, често се привързваме силно и трайно към него. Ако ли пък го изгубим, или ако то ни бъде отнето, това може да ни подейства безкрайно потискащо и травмиращо.
Лабиринтът от притчата е метафора на мястото, където търсим своето „Сиренце" - там, къ¬дето работим; в общността, в която живеем; или в междуличностните връзки и взаимоотношения в нашия живот.

Ако щете вярвайте, но на тази малка притча се дължат спасени кариери, бракове, дори човешки живот!

Ето и някои изводи от тази притча:

Непрекъснато настъпват промени.
Някой постоянно ни взема Сиренцето.
Предвиждай промяната.
Приготви се да тръгнеш със Сиренцето.
Следи за промени.
Често подушвай Сиренцето, за да доловиш кога започва да остарява.
Адаптирай се бързо към промяната.
Колкото по-бързо се отървеш от Старото Сиренце, толкова no-скоро ще се наслаждаваш на Ново Сиренце.
Променяй се.
Върви заедно със Сиренето.
Радвай се на промяната.
Изпитвай удоволствие от приключението и се наслаждавай на вкуса на Новото Сиренце.
Бъди готов да се променяш бързо и се радвай на всяка промяна.
Някой постоянно ни взема Сиренето.

Кое е Вашето Сиренце? Ако някой все още не го е намерил нека да драсне някой ред, за да му пратя книгата.....