Когато четем позитивна литература и истории за успели хора, ние лесно се вдъхновяваме, започваме да вярваме повече в себе си и решаваме да направим крачка напред. Докато четем книги и посещаваме семинари, чувстваме прилив на енергия, сякаш ни порастват криле.
Какво става обаче, когато отново се върнем към ежедневието си?
Хората около нас поклащат недоверчиво глава и ни изтъкват хиляди причини защо това, към което се стремим е невъзможно.
Съчетани с нашите стари убеждения, негативните коментари и нагласи на заобикалящите, започват да ни дърпат назад, карат ни да се разколебаем, да се примирим и да се откажем от мечтите си.
Това е една от причините скоро отново да влезем в старите „релси“ и да забравим ентусиазма си…До следващата книга или семинар…
Често тези хора, които се опитват да ни спрат и разубедят, са най-близките ни. Било заради това, че мечтата ни е твърде далеч от техните представи и не се вмества в границите им за възможното, било поради страх че ще ни загубят или заради желанието им да ни предпазят от грешки и разочарования.
Разбира се, в повечето случаи те го правят съвсем добронамерено, но ако им повярваме и се поддадем на съмненията, които ни внушават, тяхната истина ще се превърне в наша истина.
Според редица статистически изследвания, нашият успех се определя
10 % от знанията и способностите ни,
40 % от начина ни на мислене и
50 % от средата.
Хората около нас, приятелите с които прекарваме времето си, нещата които постоянно чуваме, неизменно ни влияят. Не случайно народът е казал – „С какъвто се събереш, такъв ставаш“.
Колкото и да не ни се иска да признаем, истината е, че средата в голяма степен определя живота ни.
Обкръжаващото ни общество налага определени представи за това, кое може и кое не може, кое е за нас и кое не става за нас.
Много мъдрост има в притчата за орловото яйце, което случайно попаднало сред кокоши яйца и било отгледано от кокошката заедно с другите и пиленца. Когато орлето порастнало, то започнало да прави всичко, което е нормално за една кокошка. Понякога му се искало да полети и гледало замечтано към небето, но знаело, че кокошките не могат да правят това. Затова цял живот си останало като тях и не полетяло – Най-жестоката тайна на успеха.
Дали и ние не сме като орлето, когато дори не опитваме да осъществим мечтите си, само защото хората около нас ни казват, че е невъзможно и че това не е за нас..?
Не е ли лудост заради мнението на другите да се откажем от своя път, от това, към което ни тегли сърцето, от собствения си стремеж към щастие?
Нима те знаят по-добре кoe е за нас? Нима те определят докъде стигат нашите възможности и къде е нашето място?
Сигурно сте чували да казват – „Дядо ти беше беден, баща ти е беден и ти ще си останеш беден“ или „успяват само тези, които имат на кой да се опрат – известни родители, влиятелни роднини“, „всяка жаба да си знае гьола“ и т. н.
Когато повечето хора от обкръжението ни имат подобно мислене и ние слушаме подобни изказвания постоянно, в нас се затвърждава убеждението, че сме родени с определена съдба, от която не можем да избягаме, че не сме сред „избраните“ и че това, за което копнеем е непостижимо.
Все пак дълбоко в нас остава една мъничка надежда, че може пък и да стане чудо, изведнъж нещо да се случи и да то да преобърне живота ни.
Тази надежда обаче не е достатъчна, за да промени нещо.
Нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от ниските заплати, ако само обсъждаме с приятелите си че няма никакви възможности и да коментираме по цял ден новините за престъпност, бедност, безработица.
Непрекъснатото оплакване, недоволството, отчаянието и чувството за безизходица са като една зараза, епидемия, която обхваща бързо много хора.
Негативните нагласи и коментари заразяват и повличат. Без да се усетим, ние започваме да повтаряме същите думи като зомбирани и така циментираме ограничаващите си убежденията. Понякога правим това машинално под влияние на общото настроение, а в други случаи, просто за да сме вместим в колектива или защото не ни се захваща изтощителна борба с всички.
Как да се справим с негативизма около нас, за да успеем?
* Не е е необходимо да променяте целия цвят, нито да се изолирате напълно от другите.
В своя опит съм имала различни периоди на „борба“ с негативизма около мен. В началото се хвърлях да убеждавам всички да повярват, че всичко е възможно ако го пожелаеш, че всеки от нас има силата да бъде човека, който би желал. В отговор съм получвала десетки „доказателства“ за това как нищо не ставало. Посочвали са ми стотици причини(оправдания), които правят нещата невъзможни.
Убедих се, че човек, който не иска да повярва и отказва да се промени, ще си намери „железни“ доводи за своето бездействие. За всяка възможност в живота, която му посочите, той ще открие пречка.
Достигнах до извода, че е безсмислено да се опитваш да убеждаваш хора, които не желаят или не са готови за промяна. Това е само загуба на енергия и време.
Освен това всеки има право на избор да изживее живота си както реши. Всеки има своя истина и всяка истина има право на съществуване.
Не е необходимо да променяме целия свят. Не е необходимо да убеждаваме всички да мислят като нас.
В други случаи, за да си спестя безсмислените спорове, съм започвала да говоря в унисон с общия език като вътрешно съм си казвала, че го правя само за да не споря. Сливайки се с фона на негативно настроените(макар и да казваме наум, че нещата не са така, както говорим), ние не постигаме нищо.
Не можем и да се изолираме от всички хора, които не мислят като нас, не можем да избягаме от всичко негативно.
В света има разнообразие и ние неизбежно ще срещаме в ежедневието си и негативни хора.
Не е необходимо да се крием от тях, сякаш са чумави. Първо, защото е невъзможно, и второ – защото все пак и те имат нужда от нашата усмивка. А ако са готови, могат да поискат да поемат по нашия път.
В тези лутания и търсения на начина за справяне с негативността, осъзнах че има един начин да успеем, когато повечето хората около нас са скептично настроени.
И той е – да бъдеш глух за негативните коментари.
* Бъдете глухи за негативните коментари и когато ви казват, че няма да се справите.
И друг път съм споделяла историята за жабчето, което единствено успяло да изкачи върха, защото било…глухо – Приказка за глухото жабче.
Ако хората не вярват, че ще постигнете желаното, ако ви посочват само пречки и причини за непостижимостта му, отговорете им с усмивка и сменете темата. Не е нужно да им доказвате колко сте прав и да хабите енергия.
Ако околните имат навика да обсъждат само сензационни негативни новини или постоянно се оплакват от тежка си съдба, предложете да им разкажете нещо позитивно.
Като правите така, скоро тези, които се опитват да ви разколебаят и да ви върнат „в блатото“, ще разберет, че не могат да разчитат на вас да им партнирате в „голямото оплакване“ и или ще престанат, или ще се оттеглят.
Както съм писала в Синдромът на махалото при промяната, в процеса на промяна се случва да се разделим с някои стари приятели и да поемем по различни пътища. Това е нормално и е част от промяната.
Това не означава разбира се да зарежете всичките си приятели, които не желаят да ви последват или да не общувате с никой, който е в лошо настроение.
Но е хубаво все пак да прекарвате повече време в компанията на позитивни хора, както и да установявате контакти с личности, притежаващи качества, към които се стремите или които са постигнали това, което вие желаете.
* Постепенно си създайте нов кръг приятели.
Не е тайна, че ако искаш да бъдеш богат, трябва да се сприятелиш с богати хора, да попаднеш в тяхната среда, да попиеш от вибрацията им, да започнеш да мислиш като тях и постепенно да разширяваш границата на комфорта си.
Ако искаш да си позитивен, общувай с позитивни хора, ако искаш да станеш изследовател, запознай се такива хора. Приобщавайки се към тяхната среда, ти постепенно придобиваш нови нагласи и променяш вибрацията си. В тяхното общество мечтата ти вече не ти се струва недостижима.
Аз например, когато исках да създам сайт, започнах да се запознавам с успешни блогъри, да общувам с тях, да се уча от тях и много скоро станах една от тях. Сега вървя към мечтата си да пиша книги и се сприятелявам с все повече писатели и хора, които вече са издали свои книги. И скоро ще стана една от тях. :)
Чудесна идея са и различните групи за взаимопомощ, където хората взаимно си помагат и насърчават, където могат да споделят нещата, които ги вълнуват и заедно да преодоляват моментите на съмнения.
* Имайте смелостта да бъдете различни.
Когато за първи път изкажете мнение, твърде различно от това на останалите, може да ви обявят за луд, за наивен мечтател, който още вярва в приказки и лети в облаците, но после ще ви приемат и дори могат да ви последват. Но за да ви приемат другите, първо трябва да се приемете вие и да не се страхувате да покажете на света истинската си същност.
Не си мислете, че ако не сте като другите, ще бъдете отхвърлени. Когато се нагаждаме към общото мнение на колектива, това само привидно ни създава усещането, че сме приети. В тези случаи ние всъщност се обезличаваме, оставяме хода на живота си в чужди ръце и позволяме на другите да определят желанията и емоциите ни.
А какви са вашите начини за справяне с негативизма?
Споделете вашето мнение и опит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар