Уорън Бъфет е вторият най-богат американец и трети в света, според последната класация на сп. Форбс. Общата стойност на личното му богатство се равнява на 47 милиарда долара. През последната година е спечелил около 10 милиарда долара. Общата стойност на даренията му за различни социални каузи и проекти е около 31 милиарда долара. На 1 март 2010г. той даде обширно интервю за американската телевизия CNBC. Ето някои от най-интересните разкрития, за начина си на живот и начините по които прави бизнес, които той направи пред зрителите и целия свят:
1. Направил е първата си инвестиция в акции на 11 годишна възраст, но казва, че е било твърде късно и е трябвало да стори това по-рано!
Урок: трябва да се учим и да започнем да инвестираме възможно най-рано.
2. Купил е малка нива на 14 годишна възраст с парите, спечелени от разнасяне на вестници.
Урок: дори и с малките спестявания можем да си купим нещо или да започнем собствен бизнес.
3. Все още живее в малката си къща от три стаи, където живее откакто се е оженил. За нея твърди, че му е напълно достатъчна – има всичко от което се нуждае в нея.
Урок: не купувайте нищо, от което не се нуждаете истински. Научете на това и децата си!
4. Винаги сам шофира колата си, където и да отиде. Няма нито шофьор, нито бодигард.
Урок: бъдете себе си, бъдете независими.
5. Неговата компания „Беркшир Хатауей“ има 63 дъщерни дружества. Всяка година той изпраща по едно писмено съобщение до всеки един от изпълнителните директори, в което им посочва какви ще са целите, които трябва да постигнат през следващата една година. Той никога не свиква срещи нито ги кара да идват лично да му представят каквито и да било отчети.
Урок: поставете правилните хора на точното място. След това им дайте свобода и се ориентирайте към ново поле за изява.
6. Той поставя само две правила пред изпълнителните директори на своите дружества:
1. Не пропилявайте парите на акционерите;
2. Не забравяйте правило номер 1.
Урок: поставете цел и накарайте Вашите подчинени да се фокусират върху нея.
7. Бъфет не членува в клубове и не се причислява към никакви ВИП общества. Прекарва времето си в къщи, ядейки пуканки и гледайки телевизия.
Урок: бъдете просто себе си. Не демонстрирайте богатството си излишно.
8. Бил Гейтс, собственикът на Майкрософт и най-богатият американец си насрочил среща с Уорън Бъфет. Вместо да се срещнат за около 30 мин. както първоначално било планирано, Бил Гейтс прекарал повече от 10 часа, учейки се как да стане някой, подобен на Уорън Бъфет.
Той съветва следното всички, които желаят да се превърнат в предприемачи:
Стойте далеч от потребителски кредити и кредитни карти. Инвестирайте само това, което имате!
четвъртък, 31 март 2011 г.
Върви след Сиренцето с радост от промяната!
КОЙ МИ ВЗЕ СИРЕНЦЕТО?! Спенсър Джонсън
Превод: Веселин Лаптев
И най-добрите планове на мишките и хората често се объркват.
Робърт Бърнс
Животът не е прав и светъл коридор,
по който да минаваме свободно и без пречки,
а заплетен лабиринт от проходи,
сред които трябва да откриваме своя верен път
дори когато се случи да се озовем в сляпа улица
и се чувстваме объркани и изгубени.
Но имаме ли вяра, продължим ли да търсим -
Бог неизменно ще отвори врата и за нас.
Може би някоя, за която ние самите
никога не сме мислили,
но врата ще се отвори -
и ще се окаже, че тя е добра за нас.
Арчибалд Кронин
Героите на притчата - черти от нашата самоличност Простото и сложното
Четиримата въображаеми герои на тази малка притча - мишоците Остроноско и Бързобежко и дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко - са метафора на простите и сложни черти от самоличността на всяко човешко същество, независимо от неговите възраст, пол, раса или националност.
Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната, или като Бързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие, или като Колебливко, който отрича и се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо, или като Разсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по-добро!
Независимо коя черта от своята самоличност използваме, всички ние, хората споделяме нещо общо: необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме в съвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Историята на тази притча,
разказана от Кенет Бланчард,
доктор на философските науки
Истински се вълнувам да ви разкажа историята на притчата „Кой ми взе Сиренцето?!", защото това означава, че книгата вече е написана и е на разположение на всички нас - да я четем, да се забавляваме, да си вадим поуки от нея и да я споделяме с други хора.
„Кой ми взе Сиренцето?!' е историята за една промяна, настъпила в Лабиринта, където четирима забавни героя търсят своето „Сиренце" - метафора за онова, което всеки от нас иска да има в живота си, независимо дали ще е добра работа, щастлива любов, сплотено семейство, много пари, голяма къща, свобода, здраве, признание, духовен мир или дори само възможност да упражнява някакъв спорт, като тичане или голф, например.
Всеки от нас си има своя собствена представа за „Сиренцето". И всички ние търсим ревностно своето „Сиренце", защото вярваме, че то ще ни направи щастливи. А в случай че го намерим, често се привързваме силно и трайно към него. Ако ли пък го изгубим, или ако то ни бъде отнето, това може да ни подейства безкрайно потискащо и травмиращо.
Лабиринтът от притчата е метафора на мястото, където търсим своето „Сиренце" - там, къ¬дето работим; в общността, в която живеем; или в междуличностните връзки и взаимоотношения в нашия живот.
Ако щете вярвайте, но на тази малка притча се дължат спасени кариери, бракове, дори човешки живот!
Ето и някои изводи от тази притча:
Непрекъснато настъпват промени.
Някой постоянно ни взема Сиренцето.
Предвиждай промяната.
Приготви се да тръгнеш със Сиренцето.
Следи за промени.
Често подушвай Сиренцето, за да доловиш кога започва да остарява.
Адаптирай се бързо към промяната.
Колкото по-бързо се отървеш от Старото Сиренце, толкова no-скоро ще се наслаждаваш на Ново Сиренце.
Променяй се.
Върви заедно със Сиренето.
Радвай се на промяната.
Изпитвай удоволствие от приключението и се наслаждавай на вкуса на Новото Сиренце.
Бъди готов да се променяш бързо и се радвай на всяка промяна.
Някой постоянно ни взема Сиренето.
Кое е Вашето Сиренце? Ако някой все още не го е намерил нека да драсне някой ред, за да му пратя книгата.....
Превод: Веселин Лаптев
И най-добрите планове на мишките и хората често се объркват.
Робърт Бърнс
Животът не е прав и светъл коридор,
по който да минаваме свободно и без пречки,
а заплетен лабиринт от проходи,
сред които трябва да откриваме своя верен път
дори когато се случи да се озовем в сляпа улица
и се чувстваме объркани и изгубени.
Но имаме ли вяра, продължим ли да търсим -
Бог неизменно ще отвори врата и за нас.
Може би някоя, за която ние самите
никога не сме мислили,
но врата ще се отвори -
и ще се окаже, че тя е добра за нас.
Арчибалд Кронин
Героите на притчата - черти от нашата самоличност Простото и сложното
Четиримата въображаеми герои на тази малка притча - мишоците Остроноско и Бързобежко и дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко - са метафора на простите и сложни черти от самоличността на всяко човешко същество, независимо от неговите възраст, пол, раса или националност.
Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната, или като Бързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие, или като Колебливко, който отрича и се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо, или като Разсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по-добро!
Независимо коя черта от своята самоличност използваме, всички ние, хората споделяме нещо общо: необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме в съвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Историята на тази притча,
разказана от Кенет Бланчард,
доктор на философските науки
Истински се вълнувам да ви разкажа историята на притчата „Кой ми взе Сиренцето?!", защото това означава, че книгата вече е написана и е на разположение на всички нас - да я четем, да се забавляваме, да си вадим поуки от нея и да я споделяме с други хора.
„Кой ми взе Сиренцето?!' е историята за една промяна, настъпила в Лабиринта, където четирима забавни героя търсят своето „Сиренце" - метафора за онова, което всеки от нас иска да има в живота си, независимо дали ще е добра работа, щастлива любов, сплотено семейство, много пари, голяма къща, свобода, здраве, признание, духовен мир или дори само възможност да упражнява някакъв спорт, като тичане или голф, например.
Всеки от нас си има своя собствена представа за „Сиренцето". И всички ние търсим ревностно своето „Сиренце", защото вярваме, че то ще ни направи щастливи. А в случай че го намерим, често се привързваме силно и трайно към него. Ако ли пък го изгубим, или ако то ни бъде отнето, това може да ни подейства безкрайно потискащо и травмиращо.
Лабиринтът от притчата е метафора на мястото, където търсим своето „Сиренце" - там, къ¬дето работим; в общността, в която живеем; или в междуличностните връзки и взаимоотношения в нашия живот.
Ако щете вярвайте, но на тази малка притча се дължат спасени кариери, бракове, дори човешки живот!
Ето и някои изводи от тази притча:
Непрекъснато настъпват промени.
Някой постоянно ни взема Сиренцето.
Предвиждай промяната.
Приготви се да тръгнеш със Сиренцето.
Следи за промени.
Често подушвай Сиренцето, за да доловиш кога започва да остарява.
Адаптирай се бързо към промяната.
Колкото по-бързо се отървеш от Старото Сиренце, толкова no-скоро ще се наслаждаваш на Ново Сиренце.
Променяй се.
Върви заедно със Сиренето.
Радвай се на промяната.
Изпитвай удоволствие от приключението и се наслаждавай на вкуса на Новото Сиренце.
Бъди готов да се променяш бързо и се радвай на всяка промяна.
Някой постоянно ни взема Сиренето.
Кое е Вашето Сиренце? Ако някой все още не го е намерил нека да драсне някой ред, за да му пратя книгата.....
понеделник, 28 март 2011 г.
Живеете ли така, както сте мечтали?
Борислав Сапунов:
Как бързо лети времето… Невероятно!
Струва ми се, че годината едва сега започна, а всъщност вече е март! В края на месеца, един цял сезон ще е отминал и нов сезон ще е дошъл.
След 90 дни – втори. След още 90 дни – трети. И след още 90 дни – 2010 ще е вече в историята, както се случи и с 2009.
Въпросът е, с какво ще запомним тази година? Дали ще бъде за нас поредната година и резултатът ще е 365 дни от нашия личен календар или ще инвестираме 365 дни в себе си и в бъдещето си? В нещата, които са наистина важни за нас!
В началото на всяка Нова година си пожелаваме почти винаги едни и същи неща – да сме здрави, усмихнати, позитивни, щастливи, обичани и – разбира се – много, много успешни.
И всичко това е чудесно, но задаваме ли си въпросът, колко време на ден (всеки ден) отделяме, за да направим тези неща реалност?
Ето нещо върху, което трябва всички внимателно да се замислим:
• Ако ние не инвестираме в себе си, защо някой друг да инвестира в нас? Съвсем резонен въпрос, нали?
• Ако ние не инвестираме в себе си, за да бъдем здрави, усмихнати, позитивни и пълни с енергия, кой очакваме да го направи вместо нас?
• Ако ние не инвестираме в себе си, за да бъдем по-добри хора, как може да очакваме да сме по-щастливи, да имаме качествени взаимоотношения помежду си, като партньори, родители и като хора?
• Ако ние не инвестираме в себе си, как може да очакваме някога да бъдем по-успешни от това, което сме днес? Ако правим това, което винаги сме правили, ще имаме това, което винаги сме имали, дори и по-малко… Защото животът става все по-динамичен и по-конкурентен, така че само най-добрите и най-подготвените, могат да очакват успех.
Първите 90 дни на всяка една Нова година ще предопределят, как тази година ще завърши за нас! Първите 90 дни ще предопределят останалите 275 дни.
Следва въпросът: Важно ли е за нас, как тази година ще приключи и до каква степен е важно?
Всяка една година е сборът от всичко, което правим или НЕ правим през всичките тези 365 дни!
За да приключи успешно една година, трябва да имаме 12 изключително успешни месеца!… НЕ 11!… НЕ 10!… НЕ 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1!… 12!!!
За да ги имаме, трябва да имаме 52 изключително успешни седмици! За да ги имаме тях, са ни необходими 365 невероятно силни и успешни дни!
Какво означава да имаме успешен ден? Да имаме успешен ден означава:
№1: Да знаем какво е наистина важно за нас
№2: Да инвестираме само и единствено в него
Въпрос: Защо да инвестираме в нещо, което не е важно за нас?
Защо да пилеем най-ценният си ресурс в живота – времето? Вместо да го инвестираме всеки ден в себе си и в нещата, които са най-важни за нас. Сборът от тези инвестиции през всичките 365 дни е нашия успех (или неуспех).
Как бързо лети времето… Невероятно!
Струва ми се, че годината едва сега започна, а всъщност вече е март! В края на месеца, един цял сезон ще е отминал и нов сезон ще е дошъл.
След 90 дни – втори. След още 90 дни – трети. И след още 90 дни – 2010 ще е вече в историята, както се случи и с 2009.
Въпросът е, с какво ще запомним тази година? Дали ще бъде за нас поредната година и резултатът ще е 365 дни от нашия личен календар или ще инвестираме 365 дни в себе си и в бъдещето си? В нещата, които са наистина важни за нас!
В началото на всяка Нова година си пожелаваме почти винаги едни и същи неща – да сме здрави, усмихнати, позитивни, щастливи, обичани и – разбира се – много, много успешни.
И всичко това е чудесно, но задаваме ли си въпросът, колко време на ден (всеки ден) отделяме, за да направим тези неща реалност?
Ето нещо върху, което трябва всички внимателно да се замислим:
• Ако ние не инвестираме в себе си, защо някой друг да инвестира в нас? Съвсем резонен въпрос, нали?
• Ако ние не инвестираме в себе си, за да бъдем здрави, усмихнати, позитивни и пълни с енергия, кой очакваме да го направи вместо нас?
• Ако ние не инвестираме в себе си, за да бъдем по-добри хора, как може да очакваме да сме по-щастливи, да имаме качествени взаимоотношения помежду си, като партньори, родители и като хора?
• Ако ние не инвестираме в себе си, как може да очакваме някога да бъдем по-успешни от това, което сме днес? Ако правим това, което винаги сме правили, ще имаме това, което винаги сме имали, дори и по-малко… Защото животът става все по-динамичен и по-конкурентен, така че само най-добрите и най-подготвените, могат да очакват успех.
Първите 90 дни на всяка една Нова година ще предопределят, как тази година ще завърши за нас! Първите 90 дни ще предопределят останалите 275 дни.
Следва въпросът: Важно ли е за нас, как тази година ще приключи и до каква степен е важно?
Всяка една година е сборът от всичко, което правим или НЕ правим през всичките тези 365 дни!
За да приключи успешно една година, трябва да имаме 12 изключително успешни месеца!… НЕ 11!… НЕ 10!… НЕ 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1!… 12!!!
За да ги имаме, трябва да имаме 52 изключително успешни седмици! За да ги имаме тях, са ни необходими 365 невероятно силни и успешни дни!
Какво означава да имаме успешен ден? Да имаме успешен ден означава:
№1: Да знаем какво е наистина важно за нас
№2: Да инвестираме само и единствено в него
Въпрос: Защо да инвестираме в нещо, което не е важно за нас?
Защо да пилеем най-ценният си ресурс в живота – времето? Вместо да го инвестираме всеки ден в себе си и в нещата, които са най-важни за нас. Сборът от тези инвестиции през всичките 365 дни е нашия успех (или неуспех).
Браян Трейси за тайните на успешните продажби
Занимавате ли се с продажби (sales)? Най-вероятно да – дори самия вие да си мислите, че работата ви няма нищо общо с продаването.
Всеки от нас, по един или друг начин, е продавач. А има само два вида продавачи – добри и такива, които само си мислят, че са добри.
“Тайната” на най-големите професионалисти в продажбите е проста – те просто са взимали пример от най-добрите в професията и са се учили от техните грешки и успехи. (Причината слабите продавачи да са толкова неуспешни също не е никаква тайна – те просто “всичко си знаят”, родени са си научени и не се интересуват от никакви книги, аудио-програми, DVD-та, семинари или онлайн системи, които могат да повишат уменията им).
Ако досега не сте чували нищо за Браян Трейси (или не ви е попадала нито една от книгите му, издадени на български език), може би ще е достатъчно да ви споделя само 3-4 изречения за него.
* Браян Трейси е обучил лично над 2 милиона професионалисти в сферата на търговията и продажбите -чрез семинарите и обученията си в 46 различни държави по цял свят.
* Книгите и обучителните му програми в областта на продажбите са преведени на 16 езика и се продават в 24 страни по света.
* Написал е общо 45 книги – всяка от които е бестселър – в области като Лидерство, Продажби, Поставяне на цели, Стратегия и психология на успеха, Личностно развитие и мн.др.
* Браян Трейси е Chief Learning Officer на онлайн системата за обучение iLearning Global (ILG) – и основната причина останалите преподаватели и лектори (към настоящия момент са над 200 и броят им продължава да расте) да се присъединят към ILG е именно неговия авторитет, харизма и личен пример.
Всеки от нас, по един или друг начин, е продавач. А има само два вида продавачи – добри и такива, които само си мислят, че са добри.
“Тайната” на най-големите професионалисти в продажбите е проста – те просто са взимали пример от най-добрите в професията и са се учили от техните грешки и успехи. (Причината слабите продавачи да са толкова неуспешни също не е никаква тайна – те просто “всичко си знаят”, родени са си научени и не се интересуват от никакви книги, аудио-програми, DVD-та, семинари или онлайн системи, които могат да повишат уменията им).
Ако досега не сте чували нищо за Браян Трейси (или не ви е попадала нито една от книгите му, издадени на български език), може би ще е достатъчно да ви споделя само 3-4 изречения за него.
* Браян Трейси е обучил лично над 2 милиона професионалисти в сферата на търговията и продажбите -чрез семинарите и обученията си в 46 различни държави по цял свят.
* Книгите и обучителните му програми в областта на продажбите са преведени на 16 езика и се продават в 24 страни по света.
* Написал е общо 45 книги – всяка от които е бестселър – в области като Лидерство, Продажби, Поставяне на цели, Стратегия и психология на успеха, Личностно развитие и мн.др.
* Браян Трейси е Chief Learning Officer на онлайн системата за обучение iLearning Global (ILG) – и основната причина останалите преподаватели и лектори (към настоящия момент са над 200 и броят им продължава да расте) да се присъединят към ILG е именно неговия авторитет, харизма и личен пример.
Как да останем позитивни сред негативизма около нас?
Една от основните трудности по пътя на израстването и постигане на мечтите ни, е справянето с негативизма около нас.
Когато четем позитивна литература и истории за успели хора, ние лесно се вдъхновяваме, започваме да вярваме повече в себе си и решаваме да направим крачка напред. Докато четем книги и посещаваме семинари, чувстваме прилив на енергия, сякаш ни порастват криле.
Какво става обаче, когато отново се върнем към ежедневието си?
Хората около нас поклащат недоверчиво глава и ни изтъкват хиляди причини защо това, към което се стремим е невъзможно.
Съчетани с нашите стари убеждения, негативните коментари и нагласи на заобикалящите, започват да ни дърпат назад, карат ни да се разколебаем, да се примирим и да се откажем от мечтите си.
Това е една от причините скоро отново да влезем в старите „релси“ и да забравим ентусиазма си…До следващата книга или семинар…
Често тези хора, които се опитват да ни спрат и разубедят, са най-близките ни. Било заради това, че мечтата ни е твърде далеч от техните представи и не се вмества в границите им за възможното, било поради страх че ще ни загубят или заради желанието им да ни предпазят от грешки и разочарования.
Разбира се, в повечето случаи те го правят съвсем добронамерено, но ако им повярваме и се поддадем на съмненията, които ни внушават, тяхната истина ще се превърне в наша истина.
Според редица статистически изследвания, нашият успех се определя
10 % от знанията и способностите ни,
40 % от начина ни на мислене и
50 % от средата.
Хората около нас, приятелите с които прекарваме времето си, нещата които постоянно чуваме, неизменно ни влияят. Не случайно народът е казал – „С какъвто се събереш, такъв ставаш“.
Колкото и да не ни се иска да признаем, истината е, че средата в голяма степен определя живота ни.
Обкръжаващото ни общество налага определени представи за това, кое може и кое не може, кое е за нас и кое не става за нас.
Много мъдрост има в притчата за орловото яйце, което случайно попаднало сред кокоши яйца и било отгледано от кокошката заедно с другите и пиленца. Когато орлето порастнало, то започнало да прави всичко, което е нормално за една кокошка. Понякога му се искало да полети и гледало замечтано към небето, но знаело, че кокошките не могат да правят това. Затова цял живот си останало като тях и не полетяло – Най-жестоката тайна на успеха.
Дали и ние не сме като орлето, когато дори не опитваме да осъществим мечтите си, само защото хората около нас ни казват, че е невъзможно и че това не е за нас..?
Не е ли лудост заради мнението на другите да се откажем от своя път, от това, към което ни тегли сърцето, от собствения си стремеж към щастие?
Нима те знаят по-добре кoe е за нас? Нима те определят докъде стигат нашите възможности и къде е нашето място?
Сигурно сте чували да казват – „Дядо ти беше беден, баща ти е беден и ти ще си останеш беден“ или „успяват само тези, които имат на кой да се опрат – известни родители, влиятелни роднини“, „всяка жаба да си знае гьола“ и т. н.
Когато повечето хора от обкръжението ни имат подобно мислене и ние слушаме подобни изказвания постоянно, в нас се затвърждава убеждението, че сме родени с определена съдба, от която не можем да избягаме, че не сме сред „избраните“ и че това, за което копнеем е непостижимо.
Все пак дълбоко в нас остава една мъничка надежда, че може пък и да стане чудо, изведнъж нещо да се случи и да то да преобърне живота ни.
Тази надежда обаче не е достатъчна, за да промени нещо.
Нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от ниските заплати, ако само обсъждаме с приятелите си че няма никакви възможности и да коментираме по цял ден новините за престъпност, бедност, безработица.
Непрекъснатото оплакване, недоволството, отчаянието и чувството за безизходица са като една зараза, епидемия, която обхваща бързо много хора.
Негативните нагласи и коментари заразяват и повличат. Без да се усетим, ние започваме да повтаряме същите думи като зомбирани и така циментираме ограничаващите си убежденията. Понякога правим това машинално под влияние на общото настроение, а в други случаи, просто за да сме вместим в колектива или защото не ни се захваща изтощителна борба с всички.
Как да се справим с негативизма около нас, за да успеем?
* Не е е необходимо да променяте целия цвят, нито да се изолирате напълно от другите.
В своя опит съм имала различни периоди на „борба“ с негативизма около мен. В началото се хвърлях да убеждавам всички да повярват, че всичко е възможно ако го пожелаеш, че всеки от нас има силата да бъде човека, който би желал. В отговор съм получвала десетки „доказателства“ за това как нищо не ставало. Посочвали са ми стотици причини(оправдания), които правят нещата невъзможни.
Убедих се, че човек, който не иска да повярва и отказва да се промени, ще си намери „железни“ доводи за своето бездействие. За всяка възможност в живота, която му посочите, той ще открие пречка.
Достигнах до извода, че е безсмислено да се опитваш да убеждаваш хора, които не желаят или не са готови за промяна. Това е само загуба на енергия и време.
Освен това всеки има право на избор да изживее живота си както реши. Всеки има своя истина и всяка истина има право на съществуване.
Не е необходимо да променяме целия свят. Не е необходимо да убеждаваме всички да мислят като нас.
В други случаи, за да си спестя безсмислените спорове, съм започвала да говоря в унисон с общия език като вътрешно съм си казвала, че го правя само за да не споря. Сливайки се с фона на негативно настроените(макар и да казваме наум, че нещата не са така, както говорим), ние не постигаме нищо.
Не можем и да се изолираме от всички хора, които не мислят като нас, не можем да избягаме от всичко негативно.
В света има разнообразие и ние неизбежно ще срещаме в ежедневието си и негативни хора.
Не е необходимо да се крием от тях, сякаш са чумави. Първо, защото е невъзможно, и второ – защото все пак и те имат нужда от нашата усмивка. А ако са готови, могат да поискат да поемат по нашия път.
В тези лутания и търсения на начина за справяне с негативността, осъзнах че има един начин да успеем, когато повечето хората около нас са скептично настроени.
И той е – да бъдеш глух за негативните коментари.
* Бъдете глухи за негативните коментари и когато ви казват, че няма да се справите.
И друг път съм споделяла историята за жабчето, което единствено успяло да изкачи върха, защото било…глухо – Приказка за глухото жабче.
Ако хората не вярват, че ще постигнете желаното, ако ви посочват само пречки и причини за непостижимостта му, отговорете им с усмивка и сменете темата. Не е нужно да им доказвате колко сте прав и да хабите енергия.
Ако околните имат навика да обсъждат само сензационни негативни новини или постоянно се оплакват от тежка си съдба, предложете да им разкажете нещо позитивно.
Като правите така, скоро тези, които се опитват да ви разколебаят и да ви върнат „в блатото“, ще разберет, че не могат да разчитат на вас да им партнирате в „голямото оплакване“ и или ще престанат, или ще се оттеглят.
Както съм писала в Синдромът на махалото при промяната, в процеса на промяна се случва да се разделим с някои стари приятели и да поемем по различни пътища. Това е нормално и е част от промяната.
Това не означава разбира се да зарежете всичките си приятели, които не желаят да ви последват или да не общувате с никой, който е в лошо настроение.
Но е хубаво все пак да прекарвате повече време в компанията на позитивни хора, както и да установявате контакти с личности, притежаващи качества, към които се стремите или които са постигнали това, което вие желаете.
* Постепенно си създайте нов кръг приятели.
Не е тайна, че ако искаш да бъдеш богат, трябва да се сприятелиш с богати хора, да попаднеш в тяхната среда, да попиеш от вибрацията им, да започнеш да мислиш като тях и постепенно да разширяваш границата на комфорта си.
Ако искаш да си позитивен, общувай с позитивни хора, ако искаш да станеш изследовател, запознай се такива хора. Приобщавайки се към тяхната среда, ти постепенно придобиваш нови нагласи и променяш вибрацията си. В тяхното общество мечтата ти вече не ти се струва недостижима.
Аз например, когато исках да създам сайт, започнах да се запознавам с успешни блогъри, да общувам с тях, да се уча от тях и много скоро станах една от тях. Сега вървя към мечтата си да пиша книги и се сприятелявам с все повече писатели и хора, които вече са издали свои книги. И скоро ще стана една от тях. :)
Чудесна идея са и различните групи за взаимопомощ, където хората взаимно си помагат и насърчават, където могат да споделят нещата, които ги вълнуват и заедно да преодоляват моментите на съмнения.
* Имайте смелостта да бъдете различни.
Когато за първи път изкажете мнение, твърде различно от това на останалите, може да ви обявят за луд, за наивен мечтател, който още вярва в приказки и лети в облаците, но после ще ви приемат и дори могат да ви последват. Но за да ви приемат другите, първо трябва да се приемете вие и да не се страхувате да покажете на света истинската си същност.
Не си мислете, че ако не сте като другите, ще бъдете отхвърлени. Когато се нагаждаме към общото мнение на колектива, това само привидно ни създава усещането, че сме приети. В тези случаи ние всъщност се обезличаваме, оставяме хода на живота си в чужди ръце и позволяме на другите да определят желанията и емоциите ни.
А какви са вашите начини за справяне с негативизма?
Споделете вашето мнение и опит.
Когато четем позитивна литература и истории за успели хора, ние лесно се вдъхновяваме, започваме да вярваме повече в себе си и решаваме да направим крачка напред. Докато четем книги и посещаваме семинари, чувстваме прилив на енергия, сякаш ни порастват криле.
Какво става обаче, когато отново се върнем към ежедневието си?
Хората около нас поклащат недоверчиво глава и ни изтъкват хиляди причини защо това, към което се стремим е невъзможно.
Съчетани с нашите стари убеждения, негативните коментари и нагласи на заобикалящите, започват да ни дърпат назад, карат ни да се разколебаем, да се примирим и да се откажем от мечтите си.
Това е една от причините скоро отново да влезем в старите „релси“ и да забравим ентусиазма си…До следващата книга или семинар…
Често тези хора, които се опитват да ни спрат и разубедят, са най-близките ни. Било заради това, че мечтата ни е твърде далеч от техните представи и не се вмества в границите им за възможното, било поради страх че ще ни загубят или заради желанието им да ни предпазят от грешки и разочарования.
Разбира се, в повечето случаи те го правят съвсем добронамерено, но ако им повярваме и се поддадем на съмненията, които ни внушават, тяхната истина ще се превърне в наша истина.
Според редица статистически изследвания, нашият успех се определя
10 % от знанията и способностите ни,
40 % от начина ни на мислене и
50 % от средата.
Хората около нас, приятелите с които прекарваме времето си, нещата които постоянно чуваме, неизменно ни влияят. Не случайно народът е казал – „С какъвто се събереш, такъв ставаш“.
Колкото и да не ни се иска да признаем, истината е, че средата в голяма степен определя живота ни.
Обкръжаващото ни общество налага определени представи за това, кое може и кое не може, кое е за нас и кое не става за нас.
Много мъдрост има в притчата за орловото яйце, което случайно попаднало сред кокоши яйца и било отгледано от кокошката заедно с другите и пиленца. Когато орлето порастнало, то започнало да прави всичко, което е нормално за една кокошка. Понякога му се искало да полети и гледало замечтано към небето, но знаело, че кокошките не могат да правят това. Затова цял живот си останало като тях и не полетяло – Най-жестоката тайна на успеха.
Дали и ние не сме като орлето, когато дори не опитваме да осъществим мечтите си, само защото хората около нас ни казват, че е невъзможно и че това не е за нас..?
Не е ли лудост заради мнението на другите да се откажем от своя път, от това, към което ни тегли сърцето, от собствения си стремеж към щастие?
Нима те знаят по-добре кoe е за нас? Нима те определят докъде стигат нашите възможности и къде е нашето място?
Сигурно сте чували да казват – „Дядо ти беше беден, баща ти е беден и ти ще си останеш беден“ или „успяват само тези, които имат на кой да се опрат – известни родители, влиятелни роднини“, „всяка жаба да си знае гьола“ и т. н.
Когато повечето хора от обкръжението ни имат подобно мислене и ние слушаме подобни изказвания постоянно, в нас се затвърждава убеждението, че сме родени с определена съдба, от която не можем да избягаме, че не сме сред „избраните“ и че това, за което копнеем е непостижимо.
Все пак дълбоко в нас остава една мъничка надежда, че може пък и да стане чудо, изведнъж нещо да се случи и да то да преобърне живота ни.
Тази надежда обаче не е достатъчна, за да промени нещо.
Нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от ниските заплати, ако само обсъждаме с приятелите си че няма никакви възможности и да коментираме по цял ден новините за престъпност, бедност, безработица.
Непрекъснатото оплакване, недоволството, отчаянието и чувството за безизходица са като една зараза, епидемия, която обхваща бързо много хора.
Негативните нагласи и коментари заразяват и повличат. Без да се усетим, ние започваме да повтаряме същите думи като зомбирани и така циментираме ограничаващите си убежденията. Понякога правим това машинално под влияние на общото настроение, а в други случаи, просто за да сме вместим в колектива или защото не ни се захваща изтощителна борба с всички.
Как да се справим с негативизма около нас, за да успеем?
* Не е е необходимо да променяте целия цвят, нито да се изолирате напълно от другите.
В своя опит съм имала различни периоди на „борба“ с негативизма около мен. В началото се хвърлях да убеждавам всички да повярват, че всичко е възможно ако го пожелаеш, че всеки от нас има силата да бъде човека, който би желал. В отговор съм получвала десетки „доказателства“ за това как нищо не ставало. Посочвали са ми стотици причини(оправдания), които правят нещата невъзможни.
Убедих се, че човек, който не иска да повярва и отказва да се промени, ще си намери „железни“ доводи за своето бездействие. За всяка възможност в живота, която му посочите, той ще открие пречка.
Достигнах до извода, че е безсмислено да се опитваш да убеждаваш хора, които не желаят или не са готови за промяна. Това е само загуба на енергия и време.
Освен това всеки има право на избор да изживее живота си както реши. Всеки има своя истина и всяка истина има право на съществуване.
Не е необходимо да променяме целия свят. Не е необходимо да убеждаваме всички да мислят като нас.
В други случаи, за да си спестя безсмислените спорове, съм започвала да говоря в унисон с общия език като вътрешно съм си казвала, че го правя само за да не споря. Сливайки се с фона на негативно настроените(макар и да казваме наум, че нещата не са така, както говорим), ние не постигаме нищо.
Не можем и да се изолираме от всички хора, които не мислят като нас, не можем да избягаме от всичко негативно.
В света има разнообразие и ние неизбежно ще срещаме в ежедневието си и негативни хора.
Не е необходимо да се крием от тях, сякаш са чумави. Първо, защото е невъзможно, и второ – защото все пак и те имат нужда от нашата усмивка. А ако са готови, могат да поискат да поемат по нашия път.
В тези лутания и търсения на начина за справяне с негативността, осъзнах че има един начин да успеем, когато повечето хората около нас са скептично настроени.
И той е – да бъдеш глух за негативните коментари.
* Бъдете глухи за негативните коментари и когато ви казват, че няма да се справите.
И друг път съм споделяла историята за жабчето, което единствено успяло да изкачи върха, защото било…глухо – Приказка за глухото жабче.
Ако хората не вярват, че ще постигнете желаното, ако ви посочват само пречки и причини за непостижимостта му, отговорете им с усмивка и сменете темата. Не е нужно да им доказвате колко сте прав и да хабите енергия.
Ако околните имат навика да обсъждат само сензационни негативни новини или постоянно се оплакват от тежка си съдба, предложете да им разкажете нещо позитивно.
Като правите така, скоро тези, които се опитват да ви разколебаят и да ви върнат „в блатото“, ще разберет, че не могат да разчитат на вас да им партнирате в „голямото оплакване“ и или ще престанат, или ще се оттеглят.
Както съм писала в Синдромът на махалото при промяната, в процеса на промяна се случва да се разделим с някои стари приятели и да поемем по различни пътища. Това е нормално и е част от промяната.
Това не означава разбира се да зарежете всичките си приятели, които не желаят да ви последват или да не общувате с никой, който е в лошо настроение.
Но е хубаво все пак да прекарвате повече време в компанията на позитивни хора, както и да установявате контакти с личности, притежаващи качества, към които се стремите или които са постигнали това, което вие желаете.
* Постепенно си създайте нов кръг приятели.
Не е тайна, че ако искаш да бъдеш богат, трябва да се сприятелиш с богати хора, да попаднеш в тяхната среда, да попиеш от вибрацията им, да започнеш да мислиш като тях и постепенно да разширяваш границата на комфорта си.
Ако искаш да си позитивен, общувай с позитивни хора, ако искаш да станеш изследовател, запознай се такива хора. Приобщавайки се към тяхната среда, ти постепенно придобиваш нови нагласи и променяш вибрацията си. В тяхното общество мечтата ти вече не ти се струва недостижима.
Аз например, когато исках да създам сайт, започнах да се запознавам с успешни блогъри, да общувам с тях, да се уча от тях и много скоро станах една от тях. Сега вървя към мечтата си да пиша книги и се сприятелявам с все повече писатели и хора, които вече са издали свои книги. И скоро ще стана една от тях. :)
Чудесна идея са и различните групи за взаимопомощ, където хората взаимно си помагат и насърчават, където могат да споделят нещата, които ги вълнуват и заедно да преодоляват моментите на съмнения.
* Имайте смелостта да бъдете различни.
Когато за първи път изкажете мнение, твърде различно от това на останалите, може да ви обявят за луд, за наивен мечтател, който още вярва в приказки и лети в облаците, но после ще ви приемат и дори могат да ви последват. Но за да ви приемат другите, първо трябва да се приемете вие и да не се страхувате да покажете на света истинската си същност.
Не си мислете, че ако не сте като другите, ще бъдете отхвърлени. Когато се нагаждаме към общото мнение на колектива, това само привидно ни създава усещането, че сме приети. В тези случаи ние всъщност се обезличаваме, оставяме хода на живота си в чужди ръце и позволяме на другите да определят желанията и емоциите ни.
А какви са вашите начини за справяне с негативизма?
Споделете вашето мнение и опит.
Най-жестоката тайна на успеха
Има една много мъдра притча – за орловото яйце, което (по някаква си причина) се търкулнало в полога с кокоши яйца. И в крайна сметка било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и било отгледано от кокошката заедно с другите й пиленца.
Орлето си мислело, че е кокошка, ровило земята с клюн за да намери червеи и правило всичко останало, което се очаквало да прави всяка кокошка.
Но понякога – когато над двора прелитали птици – то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат копнеж. Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора…
…но знаело, че това не е работа за птиците от неговия вид. Кокошките не правили такива неща. Не били родени за полет във висините…
Краят на историята е поучителен, но и много тъжен. Орелът изживял целия си живот като кокошка.
И накрая умрял – без да знае, че всъщност е роден за полет.
Натъжихте ли се? И с право…
Може би разпознахте себе си в тази притча? Ако е така – и ако още сте живи – може би все още не е късно да осъзнаете дали сте родени за висините или да ровите в прахта.
Всеки човек иска да бъде успешен. И много хора вярват, че успехът ще ги “сполети”. Някой ден…
Но това едва ли ще стане – защото те само мечтаят за успеха, но не са наясно с неговата цена. (Или не са готови да я платят до стотинка).
Има една стара теория, която всъщност е просто поредният ненарушим вселенски закон. Тя – както повечето велики тайни – е умело маскирана от своята простота: нашата среда определя нашия живот.
Какво означава това на практика. Нека да направим едно интересно упражнение, чиито краен резултат ще ви смае.
Вземете един бял лист хартия. (Виждам как повечето от вас вече посягат не към химикалката или молива, а към компютърната мишка. Е, добре – може да направите този тест и на компютъра. Ако искате и в таблица на Excel – това не е най-важното).
А сега напишете на този лист имената на десетте човека от вашето най-близко обкръжение. Без значение дали тези хора са ви роднини, част от семейството ви, съседи, колеги, приятели… Просто десетимата, с които прекарвате най-голяма част от времето си. Хората, които са вашата ежедневна среда…
Срещу всяко име напишете месечните доходи на въпросното лице. (Горе-долу, приблизително, по ваша преценка, не е чак толкова важно да е с точност до втората цифра след запетаята…)
А сега съберете десетте суми и получената сума разделете на 10.
Хващам се на бас, че вашите собствени месечни доходи съвпадат или са много близко до полученото число!
Сещате ли се защо?!
Защото средата ни определя почти всичко в живота ни.
Ако хората в непосредственото ви обкръжение са бедни – шансът вие да сте заможен е почти нулев.
Ако повечето ви познати слушат чалга – вероятността вие да сте почитател на класическата музика е нищожен.
Ако приятелите ви четат предимно жълта преса или въобще не четат – сигурно си мислите, че “Махалото на Фуко” е някакъв еротичен филм.
И така нататък…
Дори и да не ви се иска да си го признаете – това е факт. Кажи ми какви са приятелите ти – за да ти кажа какъв си!
И ако сте в кокошарника, дори да сте роден орел – ще си умрете като бройлер. Най-големият ви успех може да бъде някоя реклама за KFC…
Не унивайте съвсем – изход има!
Но не за всеки. А само за тези, които са готови да понесат жестоката цена – да си сменят средата. Да променят обкръжението си. Да наклонят везните в своя полза и да променят уравнението…
Не можем да избираме родителите си и роднините си. Но приятелите си – можем.
И ако сегашните ви приятели не ви мотивират да ставате по-добри, по-стойностни, по-успешни… значи просто не са приятелите, които наистина заслужавате.
Тогава, просто ги сменете с други. Колкото и еретично да ви звучи това. И колкото и трудно и мъчително да бъде… Заслужава си!
Ако потърсите където трябва – със сигурност ще намерите хора, които се стремят към нещо повече. Ако следвате сърцето си, рано или късно ще попаднете на правилните хора. На тези, които ще ви мотивират, вдъхновяват и подкрепят по неравния и стръмен път към Успеха.
Този вселенски закон – че сме средно аритметично на средата си – важи с пълна сила и за нашите виртуални приятели. Дори и за нашите виртуални Учители.
Вместо да четете плиткоумна преса – четете книгите, които могата да ви направят по-богати (във всяко едно отношение)!
Вместо да гледате тъпите сериали – гледайте филмите, които ще въздигнат духа ви до нови измерения!
Вместо да се примирявате с учители, които само смучат захаросани истини от пръстите си – учете се от хората, които сами са изковали собствения си успех с двете си ръце (а не са прочели как стават нещата в книжките)!
Повярвайте ми – знам какво говоря!
Дълги години осъзнавах, че собствената ми среда не ме задоволява, не ме прави по-добър и по-щастлив. Но не събирах смелост да я променя. Та това са ми приятели от детинство, колеги от десетилетия, дългогодишни познати… и прочее фалшиви извинения.
Но после – много бавно, но не и незабележимо – нещата някак си взеха да се променят.
В живота ми започнаха да се появяват (на пръв поглед – съвсем случайно) друг тип хора. Хора, с които ми беше интересно да общувам. От които всеки път научавах нещо ново. Нещо, което ме вдъхновява да променя посоката на собствения си живот…
И постепенно животът ми също се промени. Започнаха да ми се случват малки чудеса. Това, което правех започна да придобива смисъл. И да ми носи не само пари – но и удовлетворение.
За щастие – този процес все още продължава. Всеки ден чудесата стават все повече. И все по-значими.
И все повече такива стойностни хора започнаха да се появяват (вече знам, че не е никак случайно) в живота ми. И с всеки от тях се появяваше нов урок. Нова възможност. Нова мечта…
(От няколко месеца – съвсем не случайно – Съдбата ми даде шанс да имам и най-добрите учители. Като просто ме “сблъска” с една онлайн система за личностно и професионално развитие. И най-светлите умове на човечеството изведнъж вече бяха само на един клик разстояние…)
Има много начини да допуснем чудесата на живота в сърцата си. И още повече извинения да не го направим.
Но един ден всички ще отлетим от този свят. Можем да го направим като орли… или като кокошки…
А сега просто се огледайте около себе си. Какво виждате?
Искате ли да е различно?!
Тахсин Халил: ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ
Тахсин Халил: ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ: "> > Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и > > извади оттам едно опаковано в копринена ..."
Какво ще стане, ако се влияем от мнението на другите
Eдин ден в едно село един баща и един син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали с коня през селото и бащата казал на сина:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей к'ъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На втория ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните пак рекли:
- Бе к'ъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвътрия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей к'ви глупаци! Кон имат, пеша ходят!
На петия ден, от притеснение конят умрял. А бащата рекъл на сина:
- Сине, ако слушаш к'во говорят хората, ще свършиш като коня!
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей к'ъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На втория ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните пак рекли:
- Бе к'ъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвътрия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей к'ви глупаци! Кон имат, пеша ходят!
На петия ден, от притеснение конят умрял. А бащата рекъл на сина:
- Сине, ако слушаш к'во говорят хората, ще свършиш като коня!
неделя, 27 март 2011 г.
Финанси
“Какво ще стане, ако един ден влезете в местната банка и направите следното предложение на банковия чиновник:
“Бих искал да депозирам 100 000 долара. Ще започна да тегля лихвите веднага. Сега не съм готов да внеса парите, но вие можете веднага да започнете да ми изплащате лихвите.”
“Бих искал да депозирам 100 000 долара. Ще започна да тегля лихвите веднага. Сега не съм готов да внеса парите, но вие можете веднага да започнете да ми изплащате лихвите.”
Нека да разгледаме ценностната система на хората от четирите квадранта. Публикацията е откъс от книгата „Четирите потока на парите” от Р. Кийосаки.
1. Наемният работник
Когато чуя думите „сигурен” или „осигуровки”, добивам представа за същината на използвалия ги човек. Думата „сигурен” се използва често в отговор на емоцията страх. Ако човек изпитва страх, тогава „нуждата от сигурност” е широко използвана фраза предимно сред представителите на квадрант „Н”. Ключът е в това, че те искат да се чувстват сигурни и да го видят написано черно на бяло. За тях идеята за сигурност често е по-важна от парите.
Когато чуя думите „сигурен” или „осигуровки”, добивам представа за същината на използвалия ги човек. Думата „сигурен” се използва често в отговор на емоцията страх. Ако човек изпитва страх, тогава „нуждата от сигурност” е широко използвана фраза предимно сред представителите на квадрант „Н”. Ключът е в това, че те искат да се чувстват сигурни и да го видят написано черно на бяло. За тях идеята за сигурност често е по-важна от парите.
Наемните работници могат да бъдат както президенти на компании, така и чистачи в компанииите. Не става дума толкова за това какво правят, а за договорното споразумение, което сключват с наелия ги човек или организация.
2. Хората със свободни професии и собствениците на малък бизнес
Това са хората, които искат: „Да си бъда сам шеф”. Или пък искат „Да си свършат сами работата”. Аз наричам тази група „направи си сам”. В тази група ще намерите високообразовани професионалисти, които прекарват години наред в училищата и университетите, като лекари, адвокати и стоматолози. Тук са продавачите, чиито печалби зависят от директните продажби, например брокери на недвижимо имущество, собствениците на малък бизнес като магазин, химическо чистене, ресторант, консултанти, терапевти, фризьори, хора на изкуството и др.
Това са хората, които искат: „Да си бъда сам шеф”. Или пък искат „Да си свършат сами работата”. Аз наричам тази група „направи си сам”. В тази група ще намерите високообразовани професионалисти, които прекарват години наред в училищата и университетите, като лекари, адвокати и стоматолози. Тук са продавачите, чиито печалби зависят от директните продажби, например брокери на недвижимо имущество, собствениците на малък бизнес като магазин, химическо чистене, ресторант, консултанти, терапевти, фризьори, хора на изкуството и др.
Представителите на свободните професии за често „закоравели перфекционисти”. Те мислят, че никой не може да го направи по-добре. Затова не се и доверяват на друг, тъй като той не би могъл да ги свърши така, както им харесва. В много отношения те са истински хора на изкуството със свой стил и методи да правят нещата.
За тази група парите не са най-важното в работата. Тяхната независимост, свободата да правят нещата така, както те ги разбират и да бъдат уважавани като експерти в тяхната област са много по-важни от самите пари. Когато ги наемате, най-добре е да им кажете какво искате да се направи и след това да ги оставите сами да си вършат работата. Те нямат нужда и не желаят надзор. Ако им се месите прекалено, те просто ще си отидат и ще ви кажат да си намерите някой друг. Парите наистина не са на първо място; на първо място е независимостта им.
На тези хора често им е много трудно да наемат някой друг да прави това, което правят те, просто защото според тях никой не е за тази работа. Поради което често ще чуете тази група да казва: -Трудно е да намериш добри помощници днес.
Мнозина от типа „С” не обичат да наемат и да обучават други хора, тъй като, след като бъдат обучени, те често се отделят и им стават конкуренти. В резултат на това те продължават да работят все така здраво и да правят всичко според собствените си разбирания.
3. Бизнес притежатели
Те са почти пълна противоположност на тип „С”. Истинските „Б” обичат да се обграждат с умни хора от всичките четири категории „Н”, „С”, „Б” и „И”. За разлика от „С”, който не обича делегираната работа (тъй като никой друг не би могъл да я свърши така добре като него самия), истинският „Б” обича да разпределя работата си между другите. Такова е и мотото на „Б”. „Защо да го правя аз, след като мога да наема някой, който да го прави вместо мен, при това- по-добре?”.
Те са почти пълна противоположност на тип „С”. Истинските „Б” обичат да се обграждат с умни хора от всичките четири категории „Н”, „С”, „Б” и „И”. За разлика от „С”, който не обича делегираната работа (тъй като никой друг не би могъл да я свърши така добре като него самия), истинският „Б” обича да разпределя работата си между другите. Такова е и мотото на „Б”. „Защо да го правя аз, след като мога да наема някой, който да го прави вместо мен, при това- по-добре?”.
Хенри Форд е попадал в тази категория. Както твърди една популярна история, група от т.нар. интелектуалци го обвинили в необразованост. Твърдели, че той не знае кой знае какво. Форд ги поканил в офиса си и ги предизвикал да му задават всякакви въпроси, като той щял да им отговори. И така, въпросните интелектуалци се събрали около най-силният индустриалист на Америка и започнали да го засипват с въпроси. Форд изслушал въпросите им и след като приключили, просто се обадил по телефона на неколцина от умните си помощници и ги помолил да им отговорят. А после уведомил посетителите си, че предпочита да наема умни, учили в университет хора, които да отговарят на такива въпроси, за да дава на ума си възможност да върши по-важни задачи. Задачи като мислене.
Един от приписваните на Форд цитати гласи: „Мисленето е най-трудната работа. Затова и толкова малко хора се захващат с него”.
Разликата между „С” и „Б” тип бизнес
Истинските „Б” могат да оставят бизнеса си за година или повече и като се върнат да открият, че той се развива по-добре и носи по-големи печалби, отколкото преди оттеглянето им. В истинският тип „С” бизнес, ако „С” замине за година или повече, най-вероятно като се върне няма да намери никакъв бизнес.
И така, кое причинява разликата? Казано просто, „С” притежава работата, а „Б” системата и наема компетентни хора, които да я управляват. Същото може да се каже и по друг начин: в много случай „С” е системата. И затова не може да се отдели от системата.
Бизнес притежателите могат да заминат на почивка завинаги, тъй като притежават система, а не работа. Дори „Б” да е на почивка, парите продължават да идват, за разлика от „С” и „Н”, които ако спрат да работят спират и доходите им.
За да успееш като „Б” е нужно:
А. Притежание или контрол на системи.
Б. Способност да водиш хората.
4. Инвеститори
Отличниците в бизнеса. Те правят пари с пари. Те не трябва да работят, тъй като парите им работят за тях.
Отличниците в бизнеса. Те правят пари с пари. Те не трябва да работят, тъй като парите им работят за тях.
Квадрант „И” е игрището на богатите. Независимо в кой квадрант изкарва човек парите си, ако се надява един ден да забогатее, рано или късно трябва да премине в квадрант „И”. Парите се превръщат в богатство именно в квадрант „И”.
Инвестирай или харчи?
= Какво ни кара да харчим повече?
= Как да се погрижиш за своето бъдеще и пенсиониране?
= Има ли "безрискова" инвестиция?
= Кой може да инвестира?
= Как се инвестира?
= Какво е нужно, за да започнеш да инвестираш?
= Можем ли да изградим начина на мислене на богатите хора?
Отговори на тези въпроси може да намерите като щракнете тук:
тахсин халил: ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯВЯМЕ, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕ...
тахсин халил: ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯВЯМЕ, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕ...: "ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯВЯМЕ, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕМ!!! КОГОТО СЪПРУГАТА НА ДЖОРДЖ КАРЛИН Е ПОЧИНАЛА КАРЛИН - ИЗВЕСТНИЯТ ГРУБ И УСТАТ КОМИ..."
ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯВЯМЕ, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕМ!!!
ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯВЯМЕ, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕМ!!!
КОГОТО СЪПРУГАТА НА ДЖОРДЖ КАРЛИН Е ПОЧИНАЛА КАРЛИН - ИЗВЕСТНИЯТ ГРУБ И УСТАТ КОМИКС ОТ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НАПИСАЛ:
ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ Е ЧЕ ИМАМЕ ВИСОКИ СГРАДИ НО НИСКА ТЪРПИМОСТ ШИРОКИ МАГИСТРАЛИ, НО ТЕСНИ ВЪЗТЛЕДИ. ХАРЧИМ ПОВЕЧЕ, НО ИМАМЕ ПО-МАЛКО, КУПУВАМЕ ПОВЕЧЕ, НО СЕ РАДВАМЕ НА ПО-МАЛКО. ИМАМЕ ПО-ГОЛЕМИ КЪЩИ И ПО-МАЛКИ СЕМЕЙСТВА, ПОВЕЧЕ УДОБСТВА, НО ПО-МАЛКО ВРЕМЕ. ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ОБРАЗОВАНИЕ, НО ПО-МАЛКО РАЗУМ, ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ, НО ПО-ЛОША ПРЕЦЕНКАы, ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ЕКСПЕРТИ, НО И ПОВЕЧЕ ПРОБЛЕМИ, ПОВЕЧЕ МЕДИЦИНА, НО И ПО.-МАЛКО ЗДРАВЕ.
ПИЕМ ТВЪРДЕ МНОГО, ПУШИМ ТВЪРДЕ МНОГО, ХАРЧИМ ТВЪРДЕ БЕЗОТГОВОРНО, СМЕЕМ СЕ ТВЪРДЕ МАЛКО, ШОФИРАМЕ ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЯДОСВАМЕ СЕ ТВЪРДЕ ЛЕСНО, ЛЯГАМЕ ТВЪРДЕ КЪСНО, СЪБУЖДАМЕ СЕ ТВЪРДЕ УМОРЕНИ, ЧЕТЕМ ТВЪРДЕ МАЛКО, ГЛЕДАМЕ ТВЪРДЕ МНОГО ТЕЛЕВИЗИЯ
И СЕ МОЛИМ ТВЪРДЕ РЯДКО. УВЕЛИЧИХМЕ ПРИТЕЖАНИЯТА, НО НАМАЛИХМЕ ЦЕННОСТИТЕ СИ. ГОВОРИМ ТВЪРДЕ МНОГО, ОБИЧАМЕ ТВЪРДЕ РЯДКО И МРАЗИМ ТВЪРДЕ ЧЕСТО.
ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯЯВАМЕ , НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕМ. ДОБАВИХМЕ ГОДИНИ КЪМ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ, НО НЕ ДОБАВИХМЕ ЖИВОТ КЪМ ГОДИНИТЕ. ОТИДОХМЕ ДО ЛУНАТА И СЕ ВЪРНАХМЕ, НО НИ Е ТРУДНО ДА ПРЕКОСИМ УЛИЦАТА И ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С НОВИЯ СЪСЕД. ПОКОРИХМЕ КОСМИЧЕСКИ ШИРИНИ, НО НЕ И ДУШЕВНИТЕ. ПРАВИМ ПО ГОЛЕМИ НЕЩА, НО НЕ И ДОБРИ НЕЩА.
ПРЕЧИСТИХМЕ ВЪЗДУХА, НО ЗАМЪРСИХМЕ ДУШАТА. ПОДЧИНИХМЕ АТОМА, НО НЕ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ СИ. пИШЕМ ПОВЕЧЕ, НО НАУЧАВАЧМЕ ПОМАЛКО. ПЛАНИРАМЕ ПОВЕЧЕ, НО ПОСТИГАМЕ , ПОМАЛКО. НАУЧИХМЕ СЕ ДА БЪРЗАМЕ, НО НЕ И ДА ЧАКАМЕ. ПРАВИМ НОВИ КОМПЮТРИ, КОИТО СКЛАДИРАТ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И БЪЛВАТ ПОВЕЧЕ КОПИЯ ОТ КОГАТО И ДА БИЛО, НО ОБЩУВАМЕ ВСЕ ПО-МАЛКО.
ТОВА Е ВРЕМЕТО НА БЪРЗОТО ХРАНЕНЕ И ЛОШОТО ХРАНОСМИЛАНЕ, НА ГОЛЕМИТЕ МЪЖЕ И ДРЕБНИТЕ ДУШИ, НА ЛЕСНИТЕ ПЕЧАЛБИ И ТРУДНИТЕ ВРЪЗКИ. вРЕМЕТО НА ПО-ГТОЛЕМИТЕ СЕМЕЙНИ ДОХОДИ И НА ПОВЕЧЕТО РАЗВОДИ, НА ПО-0КРАСИВИТЕ КЪЩИ И РАЗБИТИТЕ ДОМОВЕ. ВРЕМЕТО НА КРАТКИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ЕДНОКРАТНИТЕ ПАМПЕРСИ И ЕДНОКРАТНИЯ МОРАЛ, НА ВРЪЗКИТЕ ЗА ЕДНА НОЩ И НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО, НА ХАПЧЕТАТА, КОИТО ПРАВЯТ ВСИЧКО - ВЪЗБУЖДАТ НИ, УСПОКОЯВАТ НИ, УБИВАТ НИ. ВРЕМЕ, КОЕТО ИМА МНОГО НА ВИТРИНАТА, НО ПО-МАЛКО В СКЛАДА. вРЕМЕ, КОГАТО ТЕХНОЛОГИЯТА ПОЗВОЛЯВА ТАВА ПИСМО ДА СТИГНЕ ДО ВАС, НО СЪЩО ВИ ПОЗВОЛЛЯВА ДА ГО СПОДЕЛИТЕ ИЛИ ПРОСТО ДА НАТИСНЕТЕ "ИЗТРИВАНЕ".
ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ.
ЗААПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА ТОЗИ,
КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛЩКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ С ВАС.
ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА.
ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО.
ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН И ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС. ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИЕТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.
ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ.....
КОГОТО СЪПРУГАТА НА ДЖОРДЖ КАРЛИН Е ПОЧИНАЛА КАРЛИН - ИЗВЕСТНИЯТ ГРУБ И УСТАТ КОМИКС ОТ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НАПИСАЛ:
ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ Е ЧЕ ИМАМЕ ВИСОКИ СГРАДИ НО НИСКА ТЪРПИМОСТ ШИРОКИ МАГИСТРАЛИ, НО ТЕСНИ ВЪЗТЛЕДИ. ХАРЧИМ ПОВЕЧЕ, НО ИМАМЕ ПО-МАЛКО, КУПУВАМЕ ПОВЕЧЕ, НО СЕ РАДВАМЕ НА ПО-МАЛКО. ИМАМЕ ПО-ГОЛЕМИ КЪЩИ И ПО-МАЛКИ СЕМЕЙСТВА, ПОВЕЧЕ УДОБСТВА, НО ПО-МАЛКО ВРЕМЕ. ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ОБРАЗОВАНИЕ, НО ПО-МАЛКО РАЗУМ, ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ, НО ПО-ЛОША ПРЕЦЕНКАы, ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ЕКСПЕРТИ, НО И ПОВЕЧЕ ПРОБЛЕМИ, ПОВЕЧЕ МЕДИЦИНА, НО И ПО.-МАЛКО ЗДРАВЕ.
ПИЕМ ТВЪРДЕ МНОГО, ПУШИМ ТВЪРДЕ МНОГО, ХАРЧИМ ТВЪРДЕ БЕЗОТГОВОРНО, СМЕЕМ СЕ ТВЪРДЕ МАЛКО, ШОФИРАМЕ ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЯДОСВАМЕ СЕ ТВЪРДЕ ЛЕСНО, ЛЯГАМЕ ТВЪРДЕ КЪСНО, СЪБУЖДАМЕ СЕ ТВЪРДЕ УМОРЕНИ, ЧЕТЕМ ТВЪРДЕ МАЛКО, ГЛЕДАМЕ ТВЪРДЕ МНОГО ТЕЛЕВИЗИЯ
И СЕ МОЛИМ ТВЪРДЕ РЯДКО. УВЕЛИЧИХМЕ ПРИТЕЖАНИЯТА, НО НАМАЛИХМЕ ЦЕННОСТИТЕ СИ. ГОВОРИМ ТВЪРДЕ МНОГО, ОБИЧАМЕ ТВЪРДЕ РЯДКО И МРАЗИМ ТВЪРДЕ ЧЕСТО.
ЗНАЕМ КАК ДА ПРЕЖИВЯЯВАМЕ , НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ЖИВЕЕМ. ДОБАВИХМЕ ГОДИНИ КЪМ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ, НО НЕ ДОБАВИХМЕ ЖИВОТ КЪМ ГОДИНИТЕ. ОТИДОХМЕ ДО ЛУНАТА И СЕ ВЪРНАХМЕ, НО НИ Е ТРУДНО ДА ПРЕКОСИМ УЛИЦАТА И ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С НОВИЯ СЪСЕД. ПОКОРИХМЕ КОСМИЧЕСКИ ШИРИНИ, НО НЕ И ДУШЕВНИТЕ. ПРАВИМ ПО ГОЛЕМИ НЕЩА, НО НЕ И ДОБРИ НЕЩА.
ПРЕЧИСТИХМЕ ВЪЗДУХА, НО ЗАМЪРСИХМЕ ДУШАТА. ПОДЧИНИХМЕ АТОМА, НО НЕ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ СИ. пИШЕМ ПОВЕЧЕ, НО НАУЧАВАЧМЕ ПОМАЛКО. ПЛАНИРАМЕ ПОВЕЧЕ, НО ПОСТИГАМЕ , ПОМАЛКО. НАУЧИХМЕ СЕ ДА БЪРЗАМЕ, НО НЕ И ДА ЧАКАМЕ. ПРАВИМ НОВИ КОМПЮТРИ, КОИТО СКЛАДИРАТ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И БЪЛВАТ ПОВЕЧЕ КОПИЯ ОТ КОГАТО И ДА БИЛО, НО ОБЩУВАМЕ ВСЕ ПО-МАЛКО.
ТОВА Е ВРЕМЕТО НА БЪРЗОТО ХРАНЕНЕ И ЛОШОТО ХРАНОСМИЛАНЕ, НА ГОЛЕМИТЕ МЪЖЕ И ДРЕБНИТЕ ДУШИ, НА ЛЕСНИТЕ ПЕЧАЛБИ И ТРУДНИТЕ ВРЪЗКИ. вРЕМЕТО НА ПО-ГТОЛЕМИТЕ СЕМЕЙНИ ДОХОДИ И НА ПОВЕЧЕТО РАЗВОДИ, НА ПО-0КРАСИВИТЕ КЪЩИ И РАЗБИТИТЕ ДОМОВЕ. ВРЕМЕТО НА КРАТКИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ЕДНОКРАТНИТЕ ПАМПЕРСИ И ЕДНОКРАТНИЯ МОРАЛ, НА ВРЪЗКИТЕ ЗА ЕДНА НОЩ И НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО, НА ХАПЧЕТАТА, КОИТО ПРАВЯТ ВСИЧКО - ВЪЗБУЖДАТ НИ, УСПОКОЯВАТ НИ, УБИВАТ НИ. ВРЕМЕ, КОЕТО ИМА МНОГО НА ВИТРИНАТА, НО ПО-МАЛКО В СКЛАДА. вРЕМЕ, КОГАТО ТЕХНОЛОГИЯТА ПОЗВОЛЯВА ТАВА ПИСМО ДА СТИГНЕ ДО ВАС, НО СЪЩО ВИ ПОЗВОЛЛЯВА ДА ГО СПОДЕЛИТЕ ИЛИ ПРОСТО ДА НАТИСНЕТЕ "ИЗТРИВАНЕ".
ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ.
ЗААПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА ТОЗИ,
КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛЩКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ С ВАС.
ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА.
ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО.
ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН И ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС. ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИЕТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.
ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)