Детелина

Легенда за четирилистната детелина

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!

http://www.pozitivnoto.info/2011/11/legenda-za-chetirilistnata-detelina.html

Как се отнасяме към живота?

Къщата, в която ще живееш утре
Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща.
Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: „Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!“
Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
„Животът е „направи-си-сам проект“, беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Работи все едно не се нуждаеш от парите!
Обичай сякаш никога не си бил нараняван!
Танцувай сякаш никой не гледа!

„За света може да си един човек, но за един човек може да си света“

http://lifemlm.wordpress.com/2011/03/26/%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%88-%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B5/

Легенда за Коледното Дърво

През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали всички дърветата. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да направят това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал в думи:
- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината, и да му поднесем нашите дарове!
- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише!
... Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към светлина, която сияела около лежащия в яслите Младенец.
Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.
- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя. Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което се разнесло блгоуханно наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” – проплакала тя.
Тогава ангелът, който чул какво казали палмата и маслината на елхата, пристъпил към нея и й казал:
- Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.
Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил втори път:
- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрасните ще припомниш за детските им дни. Това ще е предназначението ти и наградата, скъпо коледно и вълшебно дърво.

Маргаритка

"Господарят отишъл в градината и я видял как умира.
Всички растения дървета храсти цветя в нея умирали и съхнели.
Господарят попитал бора:
- Защо съхнеш и вехнеш? - Борът отговорил:
- Защото искам да съм като лозата, и да давам плодове. - Отишъл господарят при лозата и я пита:
... ... - А ти защо съхнеш и вехнеш? Лозата казала:
- Искам да съм красива като розата и да давам цветове като нея. А не съм ...
Отива господарят при дъба.
- Ти защо умираш?
- Искам да съм красив и висок като бора, но за нещастие не съм и сега умирам от мъка
Господарят се натъжил. Всички искат да са някой друг. Никой не иска да е това което е.
Наскърбил се. Градината му съхне вехне и умира...
На едно място имало маргаритка.
Загледал се в маргаритката и отишъл при нея. Тя била свежа жива и красива. Попитал я:
- Какво има, всички искат да са някой друг и никой не иска да е което е. За това всички загиват и градината вехне и умира. Ти какво искаш да си.
Маргаритката казала:
- Аз реших че Ти си искал да имаш именно маргаритка и за това си посадил тук мен. Защото ако искаше да бъде нещо друго нямаше да посадиш мен а някой друг. И аз реших че ме искаш именно мен именно такава и се радвам да съм това което съм."

Сега знам:"Това е животът!"

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
Чарли Чаплин - Реч на собствената му Седемдесетгодишнина
от Go.Be.Love. на 14 май 2011 г. в 11:26

Делва

Бедната спукана делва ♥
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си.
Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода.
В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
... Цели две години жената така доставяла вода до вкъши - по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва?
Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш.
За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи.
Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Майка

МАЙКА МИ !!!

Моята майка имаше само едно око… Това ме караше да се отвращавам от нея… защото ми причиняваше неудобство…
Тя работеше като готвачка в училището, в което учех аз, за да издържа семейството ни.
Един ден… в основното училище тя дойде при мен, за да ме погали.
... ... Наистина се почувствах много неудобно… Как можа да ми го причини!
Направих се, че не я познавам и я погледнах с поглед изпълнен с отвращение.
А на другия ден един от учениците ми рече… Майка ти е само с едно око… Уф!
В този момент ми се прииска да погреба душата си и майка ми да изчезне от живота ми.
На другия ден я срещнах и й казах:
Направи ме за смях, защо не умреш?!!
Но тя не ми отговори !!!
Не се поколебах в това, което казах… И не помислих за думите си, защото бях много ядосан.
И не ме интересуваха нейните чувства…
Пожелах да напусна това място…
Учех с всички сили и получих стипендия да продължа образованието си в Сингапур.
И наистина… заминах… завърших образованието си… после се ожених… купих си къща… родиха ми се деца… и бях много щастлив и спокоен в живота ми.
Но в един ден… майка ми дойде да ни посети… не бе ме виждала дълги години… и никога не бе виждала внуците си.
Изправи се пред вратата, а децата ми започнаха да се смеят.
Извиках със силен глас:
Как смееш да идваш и да плашиш децата ми?... Махни се от тук!!! Веднага !!!
А тя отговори със спокойствие:
“Съжалявам… Сигурно съм сбъркала адреса…”
И изчезна…
Един ден получих писмо от училището, което ме кани да се върна у дома.
Излъгах жена си, като й казах, че ще пътувам по работа…
След събранието отидох до старата ни къща, в която съм израснал, само да я видя !!!
Съседите ме известиха, че майка ми… е починала.
Съжалявам за моето идване в Сингапур, и затова че изплаших децата ти.
Бях много щастлива, когато чух, че ще идваш за събранието.
Обаче аз не мога да стана от леглото си, за да те видя…
Съжалявам, че ти причиних толкова неудобства в живота ти.
Знаеш ли… когато ти беше малък претърпя злополука и загуби едното си око.
И като всяка майка, нямах сили да те оставя да растеш с едно око…
И затова… ти дадох окото си…
Бях много щастлива и горда, че моят син ще вижда света с моето око.
…С моята обич…
…Твоята майка…