" Само заради нощта оценяваме деня ! " "Нищо в Пиродата не живее за себе си. Реките не пият от водата си. Дърветата не ядат от плодовете си. Слънцето не дава топлина и светлина за себе си. Цветятя не разпръскват аромата си за себе си. Да живееш за другите е закон на Природата."
петък, 23 декември 2011 г.
Легенда за Коледното Дърво
През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали всички дърветата. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да направят това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал в думи:
- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината, и да му поднесем нашите дарове!
- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише!
... Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към светлина, която сияела около лежащия в яслите Младенец.
Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.
- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя. Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което се разнесло блгоуханно наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” – проплакала тя.
Тогава ангелът, който чул какво казали палмата и маслината на елхата, пристъпил към нея и й казал:
- Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки.
Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил втори път:
- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрасните ще припомниш за детските им дни. Това ще е предназначението ти и наградата, скъпо коледно и вълшебно дърво.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар