Маргаритка

"Господарят отишъл в градината и я видял как умира.
Всички растения дървета храсти цветя в нея умирали и съхнели.
Господарят попитал бора:
- Защо съхнеш и вехнеш? - Борът отговорил:
- Защото искам да съм като лозата, и да давам плодове. - Отишъл господарят при лозата и я пита:
... ... - А ти защо съхнеш и вехнеш? Лозата казала:
- Искам да съм красива като розата и да давам цветове като нея. А не съм ...
Отива господарят при дъба.
- Ти защо умираш?
- Искам да съм красив и висок като бора, но за нещастие не съм и сега умирам от мъка
Господарят се натъжил. Всички искат да са някой друг. Никой не иска да е това което е.
Наскърбил се. Градината му съхне вехне и умира...
На едно място имало маргаритка.
Загледал се в маргаритката и отишъл при нея. Тя била свежа жива и красива. Попитал я:
- Какво има, всички искат да са някой друг и никой не иска да е което е. За това всички загиват и градината вехне и умира. Ти какво искаш да си.
Маргаритката казала:
- Аз реших че Ти си искал да имаш именно маргаритка и за това си посадил тук мен. Защото ако искаше да бъде нещо друго нямаше да посадиш мен а някой друг. И аз реших че ме искаш именно мен именно такава и се радвам да съм това което съм."