- Казахте, че ще ми дадете два примера за това, как хората успешно използват методи, подобни на едноминутното мъмрене – напомни младият мъж.
- Да, разбира се. В началото на седемдесетте години семейство психиатри от Калифорния направи същото удивително откритие при децата. Мъжът бил чел много за емоционалните връзки между хората. Той знаел от какво имат нужда те – от контакт с други хора, които се интересуват от тях като личности и ги ценят.
Докторът знаел също така, че хората искат нещата да бъдат наричани със собствените им имена.
- Как да разбирам това на практика? – попита младият мъж.
- Всеки родител знае, че трябва да има физически контакт с детето си – да сложи ръка на рамото му, да го докосне по ръката или ако то е още малко, да го сложи на коленете си. Тогава родителят би трябвало да обясни на детето къде то прави грешки и как той преживява това – и то съвсем точно. /можете да видите колко много прилича това на действията на семейството на болната жена./ накрая родителят дълбоко си поема дъх и замълчава няколко секунди. Така детето може да почувства това, което чувства той. След това вече родителят му казва колко го цени и обича.
Вижте, когато ръководите хора, много е важно да помните, че поведението и качествата на личността не са едно и също нещо. И най-важното, че личността управлява своето собствено поведение. Това е истината – както за всеки от нас като мениджър, така и за хората, които ние ръководим.
В действителност, ако знаете това – каза мениджърът, като посегна към една от любимите си табелки, - вие ще имате ключа към ползата от мъмренето.
НИЕ НЕ СМЕ САМО НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ – НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ГО УПРАВЛЯВАТ
- Ако вие разберете, че управлявате хора, а не тяхното поведение в момента – заключи мениджърът, - вие ще успеете.
- Струва ми се, че в едно такова мъмрене се съдържа много внимание и уважение към хората – каза младият мъж.
- Радвам се, че забелязахте това, млади човече. Вашето едноминутно мъмрене ще бъде резултатно, когато вие наистина се грижите за доброто на хората, които мъмрите.
Едноминутният мениджър
Д-р Кенет Бланчард
Д-р Спенсър Джонсън
Преведе от английски Огнян Йовков
Няма коментари:
Публикуване на коментар